Китарата е струнен грифов музикален инструмент, принадлежащ към семейството на лютнята.
Произходът на китарата не е точно установен. Неговите корени трябва да се търсят там, където са корените на лютнята.Това са народите на древните цивилизации.
Родината на лютнята е Вавилон,където подобен инструмент но с по-малък корпус бил известен още 2000г.пр.н.е. От тук се разпространил в Асирия и особено в Египет.
Европейската лютня спада към лютните с шийка и пряко произлиза от арабския Уд.
Китарата подобно на лютнята е дърпащ се струнен музикален инструмент. Тонът се извлича чрез дърпане на струните с пръстите, чрез перце/плектрум/ или чрез напръсник.
В Европа прототипите на китарата са пренесени от маврите през VIII-IX в. Сред предшествениците и се нареждат мандолата/пандора/,виуела/вихуела/ и старината виола.
Китарата търпи много и различни промени през вековете.
Променяла се е формата, устройството, добавяли се и се премахвали струни, променял се и размера на китарата.
През XVв. ренесансовата китара е с малък корпус и четири двойни струни.
През XVI в. се прибавя и пета двойна струна и се утвърждава постепенно през епохата на Барока. На нея се свирело много по лесно от лютнята и затова инструмента ставал популярен.
В английския двор по времето на крал Чарлз II, китарата придобила огромен интерес. Самия крал бил увлечен от нея, а Херцогът на Йорк свирел много добре.
Същото било и във френския двор на Луй XIV, където самия крал е свирел на китара. Дори Жан-Батист Люли, дворцовия композитор на краля, цигулар и основоположник на френската опера, изпълнявал произведенията си на китара вместо на цигулка.
До средата на XVIв. се използвал строя d, g, h, e1. Петата струна (A) e добавена от Х.Бермудо. Шестата се появява в средата на XVIII. През XIXв. китарата достига до съвременния си облик. За това допринася Антонио де Торес Хурадо, както и други лютиери по това време.
В Русия била разпространена 7 струнна китара. Понякога се конструирали китари с по-голям брой струни.
В Испания китарата става национален инструмент още през XVIв., използван първоначално главно за съпровод на песни и танци.
От Испания китарата прониква в Италия и Франция.
Композитори като Бокерини, Паганини, Шуберт, Вебер, Берлиоз, Карули и много други са свирили на китара и са писали произведения за нея.
За китара са писали и Мауро Джулиани, Фернандо Сор, Дионисио Агуадо, Наполеон Кост, Франциско Тарега, Исак АЛбенис, Е.Гранадос и мн.др.
За китара се нотира на виолинов ключ.
Тя е нискотрансониращ инструмент, звучи октава по ниско от написаните ноти.
Настройването на струните е близко до това на старинните виоли – на кварта с една терца по средата.
Диапазона на китарата е: е-а3, h3 по писмо.
Някои от големите имена в китарната музика са: Андрес Сеговя, Емилио Пухол, Хектор Вила Лобос, Августин Бариос, Мария Луиза Анидо, Джулиан Брим, Лео Брауер, Роланд Диенс, Джон Уилямс, Пепе Ромеро, Лауриндо Алмейда, Пако де Лусия, Ал Ди Меола, Джон Мклафлин, Мануел Баруеко, Ерик Клептън и мн.др
Повече за уроците по китара
